РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ SEXAGINTA PRISTA Тракийски ямен комплекс TOM 1 2013 г. РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ SEXAGINTA PRISTA Тракийски ямен комплекс 7000 гр. Русе, пл. „Ал. Батенберг“ 3 тел.: 082 825 002 www.museumruse.com Съставител и редактор: Върбин Върбанов Автори: Атанас Каменаров, Върбин Върбанов, Деян Драгоев, Димитър Чернаков, Калин Маджаров, Лазар Нинов, Миглена Василева, Никола Русев, Румяна Йорданова, Светлана Великова, Светлана Тодорова, Стоян Йорданов, Цветана Попова Снимки: Върбин Върбанов, Марияна Шекерова Рисунки и графична обработка: Атанас Каменаров, Деян Драгоев, Върбин Върбанов, Дончо Караколев, Здравка Върбанова, Никола Русев, Румяна Йорданова Превод на английски език: Искрен Великов Коректор: Кремена Митева Дизайн корица: Здравка Върбанова Предпечат: ИК „ПАРНАС“ Печат: „СИРА“, Велико Търново СЪДЪРЖАНИЕ CONTENTS І. Sexaginta Prista – Short General Geographical and І. Сексагинта Приста – кратка общогеографска и Topographic-Geodesic Characteristics топографо-геодезическа характеристика (инж. Атанас Каменаров) .................................................. 6 .... (Eng. Atanas Kamenarov) ІІ. The Archaeological and Historical Situation of the ІІ. Археологическата и историческа обстановка на Danube Riverbank Around Rousse in the Light Of Some Дунавския бряг край Русе в светлината на някои исторически извори (Стоян Йорданов) ......................... 15 ..... Historical Sources (Stoyan Yordanov) ІІІ. The Thracian Pit Complex in Rousse – Composite ІІІ. Тракийски ямен комплекс в Русе – стратиграфия, Elements, Interpretation and Chronology съставни елементи, интерпретация и хронология (Върбин Върбанов) ......................................................... 29 ...... (Varbin Varbanov) ІІІ. I. Catalogue of the Structures ІІІ. I. Каталог на структурите (Върбин Върбанов) .......................................................... 57 ...... (Varbin Varbanov) IV. Archaeological Finds IV. Археологически находки IV. І. Items of metal IV. І. Изделия от метал IV. I. 1. The Numismatic Material from the Pit IV. I. 1. Нумизматичният материал от ямния комплекс в Русе (Деян Драгоев) ............................ 94 ............... Complex in Rousse (Deyan Dragoev) IV. I. 2. Late Hellenistic Coin Hoard from Rousse IV. I. 2. Късноелинистическа монетна находка от Русе (Деян Драгоев) ........................................... 99 ............... (Deyan Dragoev) IV. I. 3. Fibulae of the Hellenistic Period from the IV. I. 3. Фибули от елинистическата епоха Pit Complex in Rousse от ямния комплекс при Русе (Миглена Василева) ............................................. 104 ............... (Miglena Vasileva) IV. I. 4. Roman and Late Antiquity Fibulae from IV. I. 4. Римски и късноантични фибули от Сексагинта Приста (Светлана Тодорова) ..... 113 ............... Sexaginta Prista (Svetlana Todorova) ІV. І. 5. Other Items of Metal ІV. І. 5. Други изделия от метал (Никола Русев, Върбин Върбанов)....................... 124 ............... (Nikola Rusev, Varbin Varbanov) IV. ІІ. Изделия от камък (Никола Русев) ..................... 132 ...... IV. ІІ. Items of stone (Nikola Rusev) IV. ІІІ. Items of Bone from Sexaginta Prista IV. ІІІ. Изделия от кост от Сексагинта Приста (Светлана Великова) ..................................................... 138 ...... (Svetlana Velikova) ІV. ІV. Изделия от стъкло (Върбин Върбанов) ........... 145 ...... ІV. ІV. Items of glass (Varbin Varbanov) ІV. V. Items of Clay ІV. V. Изделия от глина ІV. V. 1. Ceramic Vessel from Pit № 73 ІV. V. 1. Керамичен съд от яма № 73 (Димитър Чернаков) ............................................ 147 ............... (Dimitar Chernakov) ІV. V. 2. Amphorae Stamps from the Pit Complex ІV. V. 2. Амфорни печати от ямния комплекс в Русе (Калин Маджаров) ................................... 150 ............... in Rousse (Kalin Madzharov) ІV. V. 3. Anepigraphic Amphorae Stamps ІV. V. 3. Анепиграфни амфорни печати (Върбин Върбанов) ............................................... 175 ............... (Varbin Varbanov) ІV. V. 4. Spindle Whirls, Loom Weights and ІV. V. 4. Прешлени за вретено, тежести за Pierced Ceramic Circles from Sexaginta Prista стан и пробити керамични кръгове от Сексагинта Приста (Румяна Йорданова) ........... 180 ............... (Rumyana Yordanova) ІV. V. 5. Other Items of Clay ІV. V. 5. Други изделия от глина (Върбин Върбанов) ............................................... 187 ............... (Varbin Varbanov) ІV. V. 6. Pottery from the Thracian Pit Complex ІV. V. 6. Керамика от тракийския ямен комплекс в Русе (Върбин Върбанов) ................... 192 ............... in Rousse (Varbin Varbanov) V. Interdisciplinary Research V. Интердисциплинарни проучвания V. I. Archaeozoological Research of Materials From V. I. Археозоологически изследвания на материали Sexaginta Prista от археологическия обект Сексагинта Приста (Лазар Нинов) ................................................................ 277 ...... (Lazar Ninov) V. II. Analysis of the Vegetation Remains from the Site V. II. Анализ на растителни останки от обект Сексагинта Приста (Цветана Попова)........................ 301 ...... of Sexaginta Prista (Tsvetana Popova) ПРЕДГОвОР В ръцете на археолози, историци и любознателни краеведи е първият том от монографичната поредица за един от важните римски центрове по българския бряг на Дунав – Сексагинта Приста, предшественик на очарователния Русе. Изследователите му ни представят комплекс, свързан с предисторията на римското селище – от стотици ями, свързани с тракийското селище, съществувало преди идването на римляните и вероятно естествено включено в новосъздадения център. Ямното светилище е поредният представител на една характерна за тракийската култура група ритуални места. Специалистите вече познават хода на проучванията и най-важните резултати за този комплекс. Том І поставя началото на систематичното публикуване на данните от комплексите и находките. Представените общи исторически и топографски бележки за района на Сексагинта Приста и цялостният обзор за комплекса, задават рамките на публикациите на отделните групи и категории артефакти, открити в хода на проучванията. Скрупульозното изследване на терена и съпътстващата го качествена документация дават възможност за специалистите да възприемат идеите за функционалната интерпретация, хронологията и периодизацията на светилището. Качественото публикуване, анализ и интерпретацията на важните компоненти – фибули, монети, амфори и амфорни печати и изделия от различен характер, палеозоологическите и палеоботаническите анализи и др., дават плът на общата интерпретация на обекта. Колективната монография е принос в изследванията на този тип ритуални комплекси. Дискусията по отношение на признаците и функционалната интерпретация на конкретния обект е представена в контекста на подобните и сходните комплекси, и на юг, и на север от Дунав, със стремеж за максимална обективност и ще бъде безспорен качествен компонент в продължаващата дискусия за ямните комплекси. Надявам се, че качествената работа на терена и професионалната публикация ще стимулират изследвания и изчерпателни публикации на резултатите от стари и нови археологически проучвания на римските селищни и военни обекти по българското дунавско крайбрежие, за да се хвърли пообилна светлина по въпроса за континуитета между тракийските и римските селища и процеса на прехода. На добър час на амбициозния екип, проучващ Сексагинта Приста! 10 автуст 2013 г. доц. д-р Тотко Стоянов СУ „Св. Климент Охридски“ фИбУЛИ ОТ ЕЛИНИСТИЧЕСКАТА ЕПОхА ОТ ЯМНИЯ КОМПЛЕКС ПРИ РУСЕ Миглена Василева В периода 2005–2012 г. в ямния комплекс под античния кастел Сексагинта Приста при Русе (Върбанов, Драгоев под печат) са открити 10 фибули1, които могат да бъдат датирани в елинистическата епоха. Целта на настоящата статия е детайлното им представяне, като бъдат дискутирани техните особености, паралели, хронология и вeроятната им роля в ямните контексти. Четири от фибулите (кат. № 1–4) принадлежат към т. нар. тракийски тип и имат запазено краче, което позволява да бъдат подробно анализирани. Към тази група са добавени още късо краче от фибула (кат. № 5) и извит като халка лък на фибула (кат. № 6). Лък на едноспирална фибула без запазено краче (кат. № 7) е хипотетично съотнесен, както към групата на фибулите тракийски тип, така и към хибридния тип фибули, без да може да бъде определена със сигурност неговата принадлежност. Две от фибулите (кат. № 8–9), макар и силно фрагментирани, имат двустранна спирала и са причислени към билатералните фибули с латенска схема. Последният екземпляр (кат. № 10), включен в настоящата публикация, е лък от фибула, която не може да бъде определена типологически поради липсата на запазени краче и спирала. фибули тракийски тип. Техните представители в компекса от Русе показват най-голямо типологическо разнообразие. Те са два типа – с вертикално краче, завършващо с бутон Тип I по типологиите на В. Миков (Миков 1932, 172), М. Домарадски (Домарадски 2000, 209), В. Зира (Zirra 2000, 34–38), Д. Мъндеску (Măndescu 2000, 78), М. Василева (Василева 2012, 8–11) и с извито S-овидно краче (Тип III по типологиите на В. Миков (Миков 1932, 172), В. Зира (Zirra 2000, 42–47), Д. Мъндеску (Măndescu 2000, 87–92), М. Василева (Василева 2012, 14– 16) или Тип II по типологията на М. Домарадски (Домарадски 2000, 211–213). 1 Изказвам своята сърдечна благодарност към колегата Върбин Върбанов от Регионален исторически музей – Русе за предоставения достъп до фибулите от комплекса и за възможността да бъдат публикувани. 104 Първата, включена в настоящото изследване, фибула (кат. № 1) се характеризира с удебелен в средата лък, ниско краче и масивен бутон, с който то завършва. Плътната патина върху бронза и степента на запазеност на фибулата не позволяват да се определи какво е било сечението на лъка, но, на базата на неговата масивност, е предположено, че той е фасетиран с шестоъгълно сечение. Ареалът на разпространение на фибулите с шестоъгълно и осмоъгълно сечение (Подтип I.4 по М. Василева) е Североизточна Тракия. Тяхната най-широка употреба е в рамките на последната четвърт на IV до средата на III в. пр. Хр., като е възможно част от представителите да достигат до края на III и дори до II в. пр. Хр. (Василева 2012, 11). Въз основа на масивността на бутона на крачето, фибулата от Русе намира паралели с разпространените на север от река Дунав фибули тракийски тип от Пойана (Teodor, Tău 1988, 11/67; 38/94, ig. 1:1; 4) и Сату Ноу (Irimia 1973, 10, Pl. I:4,5), датирани от края на IV до III–II в. пр. Хр. Фибулата е открита в яма 36. Втората фибула тракийски тип (кат. № 2) също e фрагментирана, а крачето е в необичайна позиция – то не е вертикално, а е успоредно на лъка с извит към него бутон (вероятно деформирано впоследствие?). На този етап е трудно да се определи дали крачето е било вертикално или е било S-овидно извито. Лъкът е лентовиден, слабо удебелен в средата, с листовидна форма. По този показател намира паралели с една случайно открита фибула с вертикално краче от Русенско (непубликувана), както и с няколко фибули с S-овидно краче от селата Пет могили, Жълъд и Ловец в Шуменско (непубликувани). Другите две фибули тракийски тип (кат. № 3–4) имат запазено краче, извито под формата на латинската буква „S“. Характерна тяхна особеност е удебеленият в средата фасетиран лък и масивността на бутона, с който завършва крачето. Първата от тях (кат. № 3) има високо, успоредно на лъка, краче, което завършва с извит навън масивен полусферичен бутон. И тук патината и степента на запазеност на фибулата не SEXAGINTA PRISTA позволяват да се определи точно сечението на фасетирания лък – шестоъгълно или осмоъгълно. По своите характеристики (сечение на лъка, разположение на крачето спрямо лъка и малки размери – Подтип III.3 по М. Василева (Василева 2012, 15) фибулата намира паралели с екземляри от Браничево, Шуменско (непубликувана), града при Сборяново (непубликувана), Градец, Шуменско (непубликувана), Коцофени дин Дош в Южна Олтения (Zirra, Conovici 1993, 137, ig.41:4), гробове Z71C18M.10, Z48С2М.16 и Z71C19M.2 от Зимничя (Alexsandrescu 1980, 38–39; 50; 98–99, ig. 47:25; ig. 48:18;27;28) и др. Те са датирани най-общо в рамките на края на IV–III в. пр. Хр. и целия III в. пр. Хр. до началото на II в. пр. Хр. Другата фибула (кат. № 4) е счупена при крачето и нейният силует не може да бъде възстановен напълно. Би могло да се предположи, че тя е била много сходна на дискутирания погоре образец. Към тракийския тип фибули е причислено отчупено краче с конусовиден бутон (кат. № 5). Неговият фрагментарен характер не позволява да се определи дали крачето е било вертикално или S-овидно. Малката му дължина дава преимущество на идеята, че то е било част от фибула с S-овидно краче. То се отличава от останалите фибули от ямния комплекс по увитата под бутона бронзова пластина. По този показател намира добър паралел с фибулите с вертикално краче от Ракьово (Николов 1972, 61–63) и Пистирос (Домарадски 2000, 21–22), датирани в средата – втората половина на IV в. пр. Хр. и с една фибула с S-овидно краче от с. Садина, Търговишко (Русев 2008, 374, обр. 3). Към категорията на фибулите тракийски тип е причислен и деформираният лък, който е с 8огълно сечение (кат. № 6). Kраищата на лъка са допълнително извити един към друг без да се допират. Oт останалите елементи на фибулата е представен само иглодоржателят. Деформираните бронзови фибули тракийски тип са известни в литературата и като „декоративни бронзови халки“ (Дзанев 2006, 390). Г. Дзанев предполага, че част от тях са изготвени от счупени бронзови фибули (при тях са запазени иглодържателят, спиралата или крачето), а други са изковани от дефектирали заготовки за фибули (Дзанев 2006, 390). Този особен вид предмети са концентрирани през ранноелинистическата епоха в Североизточна Тракия и Севтополис, където е регистрирано силно латенско влияние в края на IV – първата половина на III в. пр. Хр. В акта на деформация обаче е видяна една по-скоро ориТРАКИЙСКИ ЯМЕН КОМПЛЕКС гинална местна практика, която на този етап не е регистрирана при други метални предмети от това време (Василева 2012, 43). Контекстите, от които произхождат тези артефакти, са селища, могилни насипи, единични гробове, а в случая с комплекса от Русе и ями. В скалните светилища деформираните фибули са по-скоро изключения – от светилището при Бабяк например такива фибули липсват. Високата концентрация на тези предмети в селищата предполага разпространението им сред обикновеното население и до голяма степен оставя на втори план евентуалната сакрална натовареност на деформацията (Василева 2012, 43). Ако се приеме, че за пълнежа на част от ямите от Русе е използван материал от депа в намиращото се наблизо селище (Howthorne, Varbanov, Dragoev 2011, 76), присъствието на само една деформирана фибула в ямния комплекс, определен като светилище, не бива да буди учудване. Макар и без запазено краче, само по едностранната си спирала, последната фибула (кат. № 7) би могла да се причисли или към тракийския тип или към хибридния тип фибули. Отново основание за по-късната ù дата е лентовидният лък с правоъгълно сечение, чиято най-ранна поява е регистрирана в третата четвърт на IV в. пр. Хр., като единични екземпляри се срещат до I в. сл. Хр. – Чаталка (Буюклиев 1986, 44; Василева 2012, 11; 15). билатерални фибули с раннолатенска схема и декоративна спирала при крачето От обекта при Русе са регистрирани две фибули (кат. № 8–9), представители на този тип – Подтип I.3 по М. Василева (Василева 2012, 24). Билатералните фибули с декоративна спирала при крачето имат функционална и декоративна спирали с три до седем намотки и външна хорда. Те имат дъговиден лък, направен от тънък тел с кръгло сечение или от пластинка с правоъгълно или многоъгълно сечение. Образците с плосък лък преобладават над останалите. Изработвани са от бронз и желязо (Anastassov 2006, 14; Василева 2012, 24). Такива фибули са известни в Западна и Централна Европа като тип Пеструп (Anastassov 2007, 166). Ареалът на разпространение на фибулите с нефункционална спирала при крачето се заключва в Североизточна Тракия, и по-конкретно в района на Шумен (Anastassov 2006, 14, nº 2–4, 18, 25, 29, 63, 83–86), Сборяново (Radev 2000, 155; Megaw 2004, 236, ig. 9:6,7,8,9,10,13), Русе (Anastassov 2007, 166, nº1), Царевец (Anastassov 2011, 236, ig. 21), Зимничя (Alexandrescu 1980, ig. 49:2) и др. 105 Времето на тяхната употреба е последната четвърт на IV – първата половина на III в. пр. Хр.2 Фибулите от Русе са силно фрагментирани и това затруднява възстановяването на цялостния им силует и ограничава възможностите за анализ. Важна отличителна черта на фибулата с кат. № 8 е хоризонтално разширеният плосък лък с ромбовидна/листовидна (?) форма, който на този етап не намира точен паралел в Тракия. Последната, включена в настоящото изследване, фибула (кат. № 10) е без запазено краче и спирала, което затруднява типологическото ù определяне. Единственото, което би могло да се кажа за нея, е че има тесен лентовиден лък, който, съпоставен с останалите фибули от комплекса, показва по-голямо сходство с фибулите тракийски тип3. Въз основа на тази особеност е предположено, че този лък е принадлежал на фибула тракийски тип или на хибриден тип фибула. *** Важно е да се отбележи, че обектът при Русе не прави изключение от наблюдаваната в Тракия тенденция броят на откритите в ямни комплекси фибули да е значително по-малък от този на фибулите, регистрирани в гробове и селищни структури (Василева 2012, 43). Отдокументираните 111 ями от елинистическата епоха (Върбанов, Драгоев под печат), фибули са намерени едва в шест – ями № 3, 32, 43, 48, 59, 62. Сред тях, единствено яма № 3, интерпретирана още като централно съоръжение в комплекса (Върбанов, Драгоев под печат), се отличава с големия брой фибули – три екземляра4. От събрания емпиричен материал е установено, че преобладават представителите на тракийския тип – сигурно идентифицирани са 6 броя (кат. № 1–6), а фибулите с билатерална спирала са само два броя (кат. № 8–9). Преимуществото на тракийския тип не може бъде оспорено, независимо от съществуващата възможност да не са открити всички налични в комплекса фибули и фактът, че билатерални- те фибули с декоративна спирала при крачето са по-чупливи и често са откривани фрагментирани. Подобна тенденция е засвидетелствана при анализа на фибулите от Южна Тракия – Севтополис5 (Огненова-Маринова 1984, 160–174), Пистирос (Домарадски 2000, 208), Кабиле (Emilov 2007, 62; Василева 2012, 30) и др. За разлика от тях, сред фибулите, открити при тракийския град в Сборяново, се наблюдава слаб превес на тези с билатерална спирала над тракийския тип6. Този факт би могъл да се обясни със силното латенско влияние и вероятното присъствие на келтски анклави около Сборяново и Шумен през ранноелинистическата епоха, а по-малкият брой билатерални фибули в района на Русе да е отражение на по-слабия интензитет на разпространението им в западна посока. На този етап от Северозападна Тракия няма регистрирани билатерални фибули с декоративна спирала при крачето. Характерна особеност на фибулите тракийски тип от този обект е масивният, леко удебелен в средата, фасетиран лък и големият бутон, с който завършва крачето. По тези показатели, фибулите от Русе намират сходства с редица образци от Североизточна Тракия. На този етап обаче, само въз основата на тези особености, е трудно да бъде локализирано действащо в района ателие. От особена важност е наблюдението, че сред фибулите тракийски тип не са регистрирани представители на популярните в Северозападна Тракия фибули с вертикално краче без бутон с формата на обърнат конус, глава на гвоздей или пресечена пирамида/правоъгълен паралелепипед Тип IV по В. Миков (Миков 1932, 172), Тип III и част от Тип IV по типологията на М. Домарадски (Домарадски 1997, 54; 2000, 213– 214) или Тип II по типологиите на В. Зира (Zirra 2000, 8/40–9/41), Д. Мъндеску (Măndescu 2000, 10/80) и М. Василева (Василева 2012, 12–14). Малката популярност на тези фибули в района на Русе е доказана от единствения, регистриран до този момент, образец с конусовидно краче от богатия гроб при Копривец (непубликуван). 2 Комплексите с такива фибули, които предоставят по-тясна дата – първата четвърт на III в. пр. Хр., са тези от могили 22 и 23 от Западния некропол на Сборяново (Маджаров 2011, 61; 63) и гробницата от Баново, Варненско (Лазаренско и кол. 2008, 85–89). Откритите при Севтополис и Водна централа в Сборяново екземляри позволяват да се допусне, че употребата на част от тези фибули започва от края на IV в. пр. Хр. и достига до средата на III в. пр. Хр., когато те започват да излизат от употреба (Василева 2012, 30). 3 Както вече бе отбелязано, характерна особеност на билатералните фибули от Русе е хоризонтално разширеният лентовиден лък. 4 Този негативен контекст се отличава от останалите и с поголемите си размери (Върбанов, Драгоев 2008, 405). 5 Л. Огненова-Маринова посочва, че общият брой открити в града фибули е 98–69 тракийски тип, 28 билатерални и 1 с Мобразен лък (Огненова-Маринова 1984, 160–163, Обр. 1; 2). 6 Лични наблюдения на автора при работата с материалите от разкопките на града. Вж. още Стоянов и кол. 2006, 32, обр. 51 и Megaw 2004, 236, ig. 9:6,7,8,9,10,13. 7 Показателна за популярността на билатералните фибули в района на Североизточна Тракия е богатата колекция фибули, съхранявана в РИМ – Шумен (вж. Anastassov 2008), която се отличава значително по своя брой и разнообразие от тази в РИМ – Русе (вж. Anastassov 2007). 106 SEXAGINTA PRISTA Фибулите с декоративна спирала при крачето са с по-широк в средата лък и по този показател не намират точни паралели сред известните до този момент образци в Тракия, с което демонстрират собствено направление в развитието си. Всички фибули от Русе са с малки размери (дължината им е в границите на 2–3 см) и са изработени от бронз. С изключение на бронзовата халка, сложена под бутона на фибулата с кат. № 5, върху нито един от останалите образци няма нанесена украса. От извършения типологичен анализ може да се обобщи, че фибулите от комплекса при Русе, съпоставени с характеристиките на известните досега фибули от района, демонстрират повече сходства с екземплярите от Североизточна Тракия – района на Сборяново, Шумен, както и земите на север от река Дунав (Зимничя, Сату Ноу) и др. Времето, което фибулите от Русе определят, е ранноелинистическата епоха (трета/последна четвърт на IV – първа половина на III в. пр. Хр.), с уговорката, че някои от тях биха могили да достигнат и до края на III – началото на II в. пр. Хр. Необходимо е да се подчертае, че почти всички фибули произхождат от ями, в които най-късните материали са от I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. (вж. Каталога). В част от ямите са откривани и по-ранни материали – например монетите в яма 3 индикират времето от края на III в. пр. Хр. до I в. сл. Хр. (Върбанов, Драгоев под печат), а три родоски амфорни печата от Яма 62 са датирани в последната четвърт на ІІІ в. пр. Хр. и средата на II в. пр. Хр. (вж. статията на К. Маджаров в настоящия сборник). Тези факти още веднъж потвърждават регистрираната тенденция за използване на асинхронни материали при запълването на ямите (Вълчева 2002, 115; Върбанов, Драгоев под печат). Каква е била ролята на фибулите в ямния комплекс, интерпретиран като ритуален, е трудно да се определи. Ако се приеме идеята за запълването на ямите от съществуващи вече депа (Вълчева 2002, 113–114) – доказателство за което може да бъде фактът, че фибулите са най-рано датираните предмети сред археологическия материал от ямния комплекс (!), може да се допусне, че по време на полагането (?) им в ямите, тези предмети вече са били излезли от употреба. Вероятно с това може да бъде обяснено фрагментарното състояние на повечето от тях и присъствието на деформираната като халка бронзова фибула. Независимо от все още нерешените въпроси, които поставят дискутираните фибули, е важно да се подчертае, че акуратно проучениТРАКИЙСКИ ЯМЕН КОМПЛЕКС ят и документиран обект при Русе допринася значително за обогатяването на наличната информация, касаеща присъствието на фибулите в ямните комплекси през елинистическата епоха в Тракия. 107 КАТАЛОГ: Кат. № 1: Фибула тракийски тип, бронз, горяла. Полеви инв. № 103/2006 г. Счупена на три части. Ниско вертикално краче, което завършва с масивен конусовиден бутон. Удебелен в средата хоризонтално разширен лък. Предполага се, че е с хексагонално сечение. Иглодържателят е бил от дясната страна на фибулата, сега е с неясна форма. Липсват иглата и спиралата. Тъмнозелена патина. Табло 1:1 Размери: Запазена дължина 3.6 см, запазена височина 1.5 см. Дата: Последна четвърт на IV – средата на III в. пр. Хр.. Възможно е горната граница на фибулата да се изтегли до края на III – началото на II в. пр. Хр. Контекст на откриване: Яма № 36. Диагностични материали: керамика, характерна за периода І в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. (Varbanov, Dragoev 2006, 249). Литература: Varbanov, Dragoev 2006, 257, ig. 8:8.13 Кат. № 2: Фибула тракийски тип, бронз. Инв. № ІІ 2178. Успоредно на лъка краче с кръгло сечение и конусовиден бутон. Дъговиден лентовиден лък с правоъгълно сечение, леко удебелен в средата с листовидна форма. Късо рамо на иглодържателя, трапецовиден иглодържател, разположен от дясната страна на фибулата. Спиралата и иглата липсват. Кафяво-зелена патина. Табло 1:2 Размери: Запазена дължина 2.7 см, запазена височина 1.1 см. Дата: Долната граница се определя от лентовидния лък, чиято най-ранна поява в Тракия е регистрирана в третата четвърт на IV в. пр. Хр. Възможно е горната граница на фибулата да се изтегли до края на III – началото на II в. пр. Хр. Контекст на откриване: Яма № 48 (открита през 2007 и проучена през 2008 г.). Диагностични материали: фрагменти от керамика, датирани в рамките на II–I в. пр. Хр. (Върбанов, под печат). Непубликувана Кат. № 3: Фибула тракийски тип, бронз. Полеви инв. № 33/2007 г. Цяла, счупена на три части. Дъговиден, удебелен в средата лък, хоризонтално разширен. Високо S-овидно, успоредно на лъка, краче. В края си е извито навън и завършва с масивен полусферичен бутон. Късо рамо на иглодържателя, висок и тесен иглодържател, разположен от дясната страна на фибулата. Зелена патина. Табло 1:3 Размери: Дължина 2.9 см, височина 1.5 см. Дата: Трета четвърт/края на IV – края на III в. пр. Хр. или началото на II в. пр. Хр. Контекст на откриване: Яма № 43. Диагностични материали: устие на купа с паралел в Ескус, датиран в I в. сл. Хр. (Върбанов 2008, 154–155). Литература: Върбанов 2008, 154–155, 176, Табло II.12. Кат. № 4: Фибула тракийски тип, бронз. Полеви инв. № 84 А/2008 г. Фрагментирана. Дъговиден, удебелен в средата, фасетиран лък, чието сечение не може да бъде определено. S-овидно краче, което е счупено и дължината му 108 не може да се установи със сигурност. То е извито в края си навън и завършва с масивен полусферичен бутон. Късо рамо на иглодържателя. Трапецовиден иглодържател, разположен от дясната страна на фибулата. Върхът на иглата липсва. Зелена патина. Табло 1:4 Размери: Запазена дължина 2.3 см; запазена височина 1.1 см. Дата: Трета четвърт/края на IV – края на III в. пр. Хр. или началото на II в. пр. Хр. Контекст на откриване: Яма № 59. Диагностични материали: фрагментирана купа с излъскани ивици, Iв. пр. Хр. – I в. сл. Хр.; фрагментирана чаша с две дръжки с украса от рисувани коси линии, I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. (Върбанов 2008, 167–168). Непубликувана Кат. № 5: Краче на фибула тракийски тип, бронз. Полеви инв. № 8а/2012 г. Ниско, с правоъгълно сечение, което под бутона се променя в квадратно. Завършва с масивен конусовиден бутон, под който е разположен релефен пръстен, част от който липсва в момента. Не е ясно дали крачето е било вертикално изправено или S-овидно извито. Зелена патина. Табло 1:5 Размери: Запазена дължина 0.7 см, запазена височина 0.8 см. Дата: Средата – втората половина на IV в. пр. Хр. до средата на III в. пр. Хр. Контекст на откриване: Сондаж I 1/2012 г., дълбочина – 1.67 м от репер. Диагностични материали: открито с материали от XIX в. Непубликувано Кат. № 6: Деформиран лък на фибула тракийски тип, бронз. Полеви инв. № 34/2007 г. Удебелен в средата с октогонално сечение. Краищата на лъка са извити един към друг, без да се допират. При единия край има четириъгълен иглодържател. Липсват спирала, игла и краче. Кафяво-зелена патина. Табло 1:6 Размери: Дължина 2.1 см, височина 1.3 см. Дата: Края на IV в. пр. Хр. – средата на III в. пр. Хр. Контекст на откриване: Яма № 44. Диагностични материали: в ямата, както и в ями № 41 и 42, са открити фрагменти от един и същ амфоровиден съд с щампована розета. Това, както и сходните нива на дъната на ямите, дават основание на В. Върбанов да предположи синхронност на трите ями или по-късно вкопаване на яма 44. Ями 41 и 42 са датирани в I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. (Върбанов 2008, 155). Литература: Върбанов 2008, 176, Табло II.13. Кат. №7: Лък от фибула тракийски или хибриден тип. Без полеви инв. номер, разкопки 2008 г. Нисък, дъговидно извит, хоризонтално разширен с правоъгълно сечение. Иглодържателят е разположен от дясната страна на фибулата. Част от него липсва. Крачето и иглата също не са запазени. Зелена патина. Табло 1:7 Размери: Запазена дължина 2.7 см, запазена височина 1.1 см. Дата: Трета четвърт на IV в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. SEXAGINTA PRISTA Контекст на откриване: Яма № 62. Диагностични материали: три родоски амфорни печата, датирани съответно в последната четвърт на III в. пр. Хр.; в 202 г. пр. Хр. и 116 г. пр. Хр. (Маджаров под печат); фрагменти от керамика, датирани в рамките на I в. пр. Хр. – І в. сл. Хр. (Върбанов, под печат). Непубликуван Кат. № 8: Билатерална фибула с декоративна спирала при крачето, бронз. Без полеви инв. номер, разкопки 2005 г. Фрагментирана. Дъговиден нисък лък, леко удебелен в средата, хоризонтално разширен с ромбовидна (?) форма. Билатерална функционална спирала със запазени четири и половина намотки и външна хорда. Декоративна спирала с четири намотки и външна хорда. Висок трапецовиден иглодържател, разположен от дясната страна на фибулата. Крачето, иглодържателят, част от спиралата и иглата не са запазени. Зелена патина. Табло 2:1 Размери: Запазена дължина 2.8 см, запазена височина 1.2 см. Дата: Последна четвърт на IV в. пр. Хр. – средата на III в. пр. Хр. Контекст на откриване: Яма № 3; дълбочина до – 3.40 м от репер. Диагностични материали: керамични фрагменти, датирани в периода I в. пр. Хр. – I в. сл. Хр. (Върбанов, под печат); драхма на Дирахион с дата 208–48 г. пр. Хр.; имитация тип „Александър-Филип ІІІ Аридей“ от средата-края на II век пр. Хр.; монета на Реметалк I, 11 г. пр. Хр. – 12 г. сл. Хр. (Върбанов, Драгоев под печат); амфорен печат на Родос, 149–140 г. пр. Хр. (Маджаров под печат). Непубликувана Кат. № 9: Билатерална фибула с декоративна спирала при крачето, бронз. Без полеви инв. номер, разкопки 2005 г. Фрагментирана. Дъговиден лентовиден лък с неясно сечение. Билатерална функционална спирала с три намотки и външна хорда. От декоративната спирала са запазени само три намотки. Липсват крачето, иглодътржателят, върхът на иглата и част от лъка. Зелена патина. фиг. 2:2 Дата: Последна четвърт на IV в. пр. Хр. – средата на III в. пр. Хр. Контекст на откриване: Яма № 3. Непубликувана Кат. № 10: Лък на фибула от неопределяем тип, бронз. Без полеви инв. номер, разкопки 2005 г. Тесен лентовиден лък с трапецовиден иглодържател. Зелена патина. Табло 2:3 Размери: Запазена дължина 2.8 см, запазена височина 0.9 см. Контекст на откриване: Яма № 3. Непубликуван ТРАКИЙСКИ ЯМЕН КОМПЛЕКС Литература: Буюклиев 1986: Х. Буюклиев. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг – Разкопки и проучвания, 1986, XVI. Василева 2012: M. Василева. Фибули от късножелязната епоха в древна Тракия (V–I в. пр. Хр..). Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. София. Вълчева 2002: Д. Вълчева. Ямно светилище – В: Копривлен, 1. София. 2002, 102–123. Върбанов 2008: В. Върбанов. Тракийски ямен комплекс при Русе (проучвания през 2007 г.). – В Известия на регионален исторически музей – Русе, ХІІ, 149–187. Върбанов под печат: В. Върбанов. Късноелинистическа керамика от проучванията на Сексагинта Приста през 2008 г. – Есенни четения Сборяново, 8. Върбанов, Драгоев 2006: В. Върбанов, Д. Драгоев. Тракийски ямен комплекс при Русе (предварително съобщение) – Тракия и околния свят. Научна конференция – Шумен 2006, МИФ 14 (2008), 404–419. Върбанов, Драгоев под печат. В. Върбанов, Д. Драгоев. Тракийски ямен комплекс в Русе – съставни елементи, интерпретация и хронология. В: Р. Георгиева, М. Тонкова, П. Балабанов (ред.). Ями и ямни комплекси в Древна Тракия. Дзанев 2006: Г. Дзанев. За една от техниките на производство на „тракийския тип“ фибули – Хелис V, 2006, 387–423. Домарадски 2000: М. Домарадски. Фибули от късножелязната епоха в Тракия (част I) – Годишник на Департамент Археология – НБУ, 2000, IV–V, 202–224. Миков 1932: В. Миков. Тракийски тип фибули – Известия на Българския археологически институт, 1930– 1931. 1932, 6, 171–181. Николов 1972: Б. Николов. Тракийски гробни находки от Врачанско – Археология, 1972, 3, 53–68. Русев 2008: Н. Русев. Фибули от VII–IV в. пр. Хр. от фонда на Исторически музей – Попово. В: Тракия и околният свят. Научна конференция, Шумен. 2006, МИФ. 2008, 14, 368–377. Alexandrescu 1980: А. Alexandrescu. La nècropole gète de Zimnicea – Dacia, 1980, 14, 19–125. Anastassov 2007: J. Anastassov. Le mobilier laténien du Museée de Ruse (Bulgarie) – Известия на Регионален исторически музей Русе, том XI. 2007. Русе, 165–187. Anastassov 2008: J. Anastassov. Objects laténiens du Musée de Shoumen (Bulgarie) – In: Тракия и околния свят. Научна конференция – Шумен 2006. МИФ 14. 2008, 273– 336. Emilov 2007: J. Emilov. La Tène inds and the indigenous communities in Thrace. Interrelations during the Hellenistic period. – Studia Hercynia 11, 2007, 57–75. Irimia 1973: M. Irimia. Descoperiri noi privind populaţia autohtona a Dobrogei şi legăturile ei cu coloniile Greceşti (sec. V–I î.e.n.) – Pontica 1973, 6, 7–71. Hawthorne, Varbanov, Dragoev 2011: K. Hawthorne, V. Varbanov, D. Dragoev. Thracian pit sanctuaries: continuity in sacred space. – Journal of Roman Archaeology, Supplement 82. Early Roman Thrace: New evidence from Bulgaria. Ed. P. Haynes. Portsmouth, 59–83. Măndescu 2000: D. Măndescu. Fibula dе schemă tracică – noi puncte de vedere – Studi şi cercetari de istorie veche şi archeologie, 2000, 51, 1–2, 71–92. Megaw 2004: J. V. C. Megaw. In the footsteps of Brennos? Further archaeological evidence for Celts in the Balkans – In: Hansel, B. / Studenikova, E. (eds.) Zwischen Karpaten und Agais. Neolithikum und altere Bronzezeit. Gedenkschrift 109 fur Viera Nemejcova-Pavukova. Rahden. 2004, 93–107. Radev 2000: R. Radev. Hellenistic Age Burials in Pithoi in Thrace – Tombes tumulaires de l`Âge du Fer dans le Sud-East de l`Europe. Actes du IIe Colloque International d`Archéologie Funéraire. Tulcea. 1995, 18–24 septembre. 2000, 155–167. Teodor, Tau 1988: S. Teodor, S. Tau. Obiecte de Port şi Podoabă din Aşezarea Geto-Dacică de la Poiana, Jud. Galaţi (I). Fibule – Arheologia Moldovei 1988, 2, 37–105. Zirra 2000: V. V. Zirra. Bemerkungen zu den ThraкoGetischen Fibeln – Dacia 1996–1998, 40–42. 2000, 29–53. Zirra, Conovici 1993: V. V. Zirra, N. Conovici. La station Gétique fortiiée de “Cetatea Jidovilor” (Coţofenii din Dos, dép. De Doji) – Dacia 1993, 131–147. SuMMARY FIBulAE OF ThE hEllENISTIc PERIOd FROM ThE PIT cOMPlEX IN ROuSSE Miglena Vasiveva The present publication concerns 10 bronze and iron ibulae, discovered during the excavations of the pit complex underneath the Antiquity fort of Sexaginta Prista in Rousse. Four of them (cat. № 1–4) belong to the so called Thracian type and have a preserved vertical or S-shaped leg. They are supplemented to one short leg of a ibula (cat. № 5) and a ibula bow, folded like a ring (cat. № 6). Two other ibulae (cat. № 8–9) have two-sided spiral and a two-sided decorative spiral at the leg, which associates them to the bilateral ibulae with an Early La Tène scheme. The remaining two ibulae (cat. № 7 and 10) are heavily fragmented and with no clear diagnostic marks, which makes their association with some of the known groups very dificult. The time of use of the ibulae from Rousse is placed in the Early Hellenistic Age (third/last quarter of the 4th – irst half of the 3rd century BC), with the reservation that some of them could have reached up to the end of the 3rd – the beginning of the 2nd century BC. Of great importance is also the 110 fact that almost all of the ibulae originate from pits, where the latest materials are from the 1st century BC – 1st century AD. All examples from the complex in Rousse, compared to the characteristic features of the known ibulae from the region, are demonstrating more similarities with the ibulae from Northeastern Thrace – the region of Sboryanovo, Shumen, as well as from the lands to the north of the Danube (Zimnicea, Satu Nou), etc. Among the ibulae from the pit complex there is also a sense of La Tène inluence, which has a considerably lower intensity in comparison to the region of Shumen and Sboryanovo. The fragmented state of most of the ibulae and the presence of a deformed like a ring bronze ibula are giving us the argument to presume that at the time of their deposit (?) into the pits, the ibulae have already been out of use. This way we could also explain the fact that the ibulae are the most early dated items among the archaeological material from the pit complex. SEXAGINTA PRISTA Табло 1 ТРАКИЙСКИ ЯМЕН КОМПЛЕКС 111 Табло 2 112 SEXAGINTA PRISTA